Държавно горско стопанство - Брезник носи името на град Брезник, където се намира и седалището на администрацията му. Понастоящем е териториално поделение на Югозападно държавно предприятие - Благоевград, структурно подчинено на Министерство на земеделието, храните и горите.
Територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” попада в границите на област Перник, община Брезник и обхваща землищата на гр. Брезник и на селата: Завала, Ярославци, Брусник, Красава, Озърновци, Билинци, Муртинци, Гърло, Долни Романци, Горни Романци, Арзан, Гоз, Бабица, Слаковци, Сопица, Велковци, Ноевци, Гигинци, Кошарево, Долна Секирна, Горна Секирна, Станьовци, Душинци, Ръждавец, Банище, Кривонос, Ребро, Брезнишки извор, Непразненци, Бегуновци, Садовик, Режанци, Конска и Видрица.
На североизток то граничи с граничи с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Сливница”, на югозапад с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Земен”, на югоизток с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Радомир” и на северозапад с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Трън”.
Всички населени места са свързани с асфалтови пътища с републиканската пътна мрежа, и с автобусни линии. Връзката им с цялата страна се осъществява с телефонни линии с автоматично избиране. От особена важност за дейността на горско стопанството са пътищата от републиканската пътна мрежа Брезник - Перник, Брезник - Трън и Брезник - Божурище. По тези пътни артерии става извоза на основната част на добитата продукция. През горските масиви е прекарана мрежа от черни горски пътища в относително добро състояние. Някой от тях могат да се ползват само при сухо време,
Съществуващата пътна и съобщителна мрежа благоприятстват за правилната организация по стопанисването на горите в района.
При сегашното устройство територията на горско стопанството е разделена на два горскостопански участъка със седалища в гр. Брезник:
Първи ГСУ "Брезник”
Втори ГСУ "Светля"
Контролът върху дейността на стопанството се осъществява от Югозападно държавно предприятие - Благоевград, Регионална дирекция по горите – Кюстендил и Изпълнителна агенция по горите към Министерството на земеделието, храните и горите.
1. ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
а) Географско положение
граничи с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Сливница”, на югозапад с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Земен”, на югоизток с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Радомир” и на северозапад с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Трън”. се намира между 42°38' и 42°51' северна ширина и 22°38' и 22°53' източна дължина по Гринуич,
Територията му е разположена в западната част на Западна България и попада Мизийската горскорастителна област, Краищенско-Ихтиманска подобласт.
Държавното горско стопанство има форма на неправилен петоъгълник, с най-голяма дължина югозапад-североизток - 33 км и най-малко разстояние - югоизток-северозапад-25 км.
По-компактна е площта на държавното горско стопанство в планините от Краище (западната част на горско стопанството) в района на селата Горна Секирна, Долна Секирна, Ръждавец, Банище и Душинци и отчасти в северната част - по склоновете на планините Завалска и Вискяр. Останалата част от горско стопанството е пръсната сред селскостопанския фонд.
б) Релеф
Територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” е с голямо разнообразие на теренни форми. Редуват се ниски заоблени хълмове със силно пресечен планински релеф и вдлъбнати котловини. Най-голямата котловина е Брезнишката, заключена между планините Вискяр, Завалска, Черна гора и Любаш. В посока югоизток-северозапад преминават части планинските поредици Планско-Завалска и Верило-Руйска.
В първата поредица влиза изцяло планината Вискяр, която започва северозападно Радуйската седловина с най-висока кота Мечи камък – 1077 м. Тук попада и част от Завалска планина с най-висока точка връх "Китка" -1181 м.
Верило-Руйската поредица е изградена от Черна гора и Любаш. Черна гора е ниска планина, чийто северни склонове се спускат ветрилообразно към притоците на р. Конска,
На север Черна гора прелива в ридове, в края на които се издига конусовидната планина Любаш с най-висока точка връх "Момин двор" 1399 м. Отличава се с малка площ и стръмни, голи и скалисти склонове.
На запад от р. Светля се намира една от планините на Краище с най-висока точка "Големи връх" - 1481 м, която е и най-високата точка на горско стопанството.
Най-ниската точка на горско стопанството е в местността "Стария яз" - 650 м.
Преобладаващите надморски височини са от 800 до 1200, а средната за Държавно горско стопанство - Брезник е около 950 м.
Преобладават дървопроизводителните площи с наклон на терена над 21°.
Преобладават припечните изложения, които са 53,5% от дървопроизводителните площи
В своята съвкупност различните показатели на релефа дават отражение върху разпределението на светлината, топлината и влагата, обуславят различията на вида и богатството на почвата. По този начин релефът влияе върху формирането на различни типове месторастения, върху които растат различни дървесни видове с различна продуктивност.
в) Хидроложки условия
Хидроложките условия в района на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” са сравнително добри. Хидрографската мрежа се образува от реките Конска и Светля, които са тесни притоци на р. Струма.
Река Конска води началото си от връх "Китка". Завалската планина и заедно с притока си протича през Брезнишката котловина. Реката има постоянно водно течение с неравномерен воден дебит през различните годишни сезони. Река Конска и нейните притоци в горното течение протичат през горски територии, след което продължават изключително в селскостопански територии.
Река Светля води началото си от планината Любаш и също е с постоянно водно течение и неравномерен воден дебит.
На територията на държавното горско стопанство протичат и някои от притоците на реките Блато и Ерма. Повечето от притоците на тези реки имат непостоянен воден режим и през лятото пресъхват.
2. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И ПЕТРОГРАФСКИ СЪСТАВ
Геоложкият и петрографски състав на района е много разнообразен. Основните скали в района на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” са образувани през различни геоложки eпохи. Застъпени са всички геологически системи от Палеозоя до Кватернера включително. Палеозойската система е достъпна частично в югозападната част на горското стопанството, като е представена от отделите Карбон, Силур и Девон.
Отделът Карбон е застъпен в широка ивица в направление с. Банище-Кошарево-Гигинци и маломерно петно в землището на с. Горна Секирна. Представен е от конгломерати, пясъчни и сивозелени лиски.
Отделът Силур е представен в землищата на с. Горна Секирна от пъстри лиски и варовици.
Отделът Девон е застъпен в землището на с. Банище от старопланински калциево-алкани интрузии.
Системата Триас е представена от трите си отдела - долен, среден и горен Триас, предимно в средната и отчасти в западната част на горско стопанството (землищата на селата Ноевци, Гигинци, Садовик, Душинци, Банище, Горна Секирна и др.)
Долният Триас е представен от кварцити, пясъчници, глинесто-песъчливи лиски, а горният Триас от мергелни варовици и доломити.
Системата Юра е представена от етажите Малм и Догер и подетажа Титон и то предимно в югозападната част на горско стопанството. Най-разпространеният подетаж Титон е представен от варовици, варовити пясъчници, пясъчници, мергели, глинести шисти и конгломерати.
Етажите Малм и Догер са застъпени ограничено от варовици, варовити пясъчници и конгломерати.
Системата Креда е представена от отдела Горна Креда (етажите Сенон и Турон). Среща се в североизточната част на горско стопанството в планините Вискяр и Завалска. Тези планини са изградени освен от андезитни туфи, също така и от лесно разрушени мезозойски пясъчници, глинести мергели, песъчливи глини, песъчливи мергели, варовици, конгломерати и др.
Силното разчленение на Вискяр се дължи на разнообразния геоложки строеж, като пластовете, които я изграждат са почти изправени и ориентирани в посока югоизток-северозапад.
Терциерът е представен от етажите горен Еоцен, Алигоцен и Плиоцен в югоизточната част на горско стопанството предимно в селскостопанския фонд, от мергели, пясъчници, конгломерати, брекчни, песъчливи глини,варовици и лиски.
Квартернерът е представен от отдела Холоцен в отделни петна, по поречието на реките и извън горския фонд от глини, пясъци и чакъли.
Голяма част от основните скали, които се срещат в района на държавно горско стопанство "Брезник" са хоризонтални или вертикално напукани, което благоприятствува почвообразуването и оттам развитието на горската растителност.
Поради, ерозионните процеси на много стръмните терени основните скали са разкрити на повърхностите, и на места са под плитки ерозирани почви.
Върху основните скали след изветрянето са се формирали почви, средно до добре запасени с хранителни вещества.
3. КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ
Според класификационната схема на Събев и Станев "Климатични райони на България и техния климат", територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” попада в Европейско-континенталната климатична подобласт, като обхваща следните климатични райони.
- Климатичен район на високите полета на Западна Средна България (500-750 м н.в.)
- Климатичен район на хълмистите и нископланински части на Западна Средна България (750-1000 м н.в.)
- Планински климатичен район - среднопланинска част(1000-1500 м н.в.)
Закономерните изменения на климата във вертикална посока водят до закономерни изменения във видовия състав, производителността на насажденията и типовете месторастения, и очертават горскорастителните пояси и подпояси. Според горскорастителното райониране горско стопанството попада в Мизийска област Краищенско-Ихтиманска подобласт. Заема един пояс и два подпояса от него, а именно:
М-ІІ - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 м н.в.)
М-ІІ-1 - Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
М-ІІ-2 - Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
4. ПОЧВИ
Всеки почвен тип се отличава със специфичност в постъпването и превръщането на органичните вещества, в разлагането на минералната маса и синтеза на вторични минерали, в строежа на почвения профил и в насочеността на мероприятията за поддържане на почвеното плодородие. Той е израз на определена съвкупност от почвообразуващи фактори, оказали и оказващи влияние на почвообразувателния процес.
На територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” са установени следните типове почви: алувиално-делувиални, канелени-излужени, кафяви горски, представени от трите си подтипа - тъмни, преходни и светли, хумусни-карбонатни (чернозем-смолница върху недървопроизводителна площ - отдел 18 с подотдел "20" - разсадник)
5. РАСТИТЕЛНОСТ
Както вече бе отбелязано в климатичните условия, според класификационната схема типовете горски месторастения територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник”, попада в Мизийска област - Краищенско-Ихтиманска подобласт. Във вертикално отношение горските масиви са разположени в един пояс и два подпояса, а именно:
5.1. Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни M-II
Дървесният вид, който дава облика на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” е белият бор. Той заема 28,1% от залесената площ на горско стопанството. Следват го черният бор - 22,8%, букът 20,5%, зимният дъб - 9,6%, габърът - 8,5% и др. По подпояси разпределението на дървесни видове е неравномерно. В по-високия подпояс преобладават букът и белият бор, докато в ниския вследствие стопанската дейност значително е намаляло участието на бука и зимния дъб и на тяхно място са създадени иглолистни култури.
5.1.1. Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела - M-II-1
Естествената растителност в този подпояс е представена от чисти и смесени издънкови насаждения от бук, габър и дъбове, с участие в състава единично или с 1-2 десети на много други дървесни видове, като клен, мъждрян, липи, трепетлика и др., които са техни спътници. Тези насаждения имат производителност от II до V бонитет в зависимост от месторастенията, които обитават.
На територията на горско стопанството в резултат на залесителната дейност са създадени 5030,8 хектара култури, от които no-голямата част се намират в този подпояс. Повечето борови култури са създадени на бедни и ерозирани месторастения и са в сравнително добро състояние за условията, при които се развиват. Средният им бонитет е IV, по-възрастните са обсеменили околните им площи, благодарение на което в горско стопанството има 496,9 ха естествени борови дървостои. На голяма част от залесените терени, ерозията е спряла и почвения слой се е възстановил, затова има голям процент борови култури на среднобогати месторастения. Също с противоерозионна цел са създадени и акациеви култури. Тук част тях са изсичани в различни периоди и са оставяни издънково да се възобновят, ето защо те се водят като издънкови насаждения.
5.1.2. Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч M-II-2
Естествената растителност в този подпояс е представена главно от чистите и с преобладаване на бук, издънкови и семенни насаждения. Издънковите насаждения отличават с добър растеж - производителността е предимно І-ІІІ бонитети по-рядко на бедни месторастения IV-V бонитет. Семенните букови насаждения заемат площ 431,0 ха предимно от III бонитет. Единично в състава на буковите насаждения се срещат габър, зимен дъб, клен и други. Подлесът тук е най-вече от леска и шипкови храсти и в този подпояс основните дървесни видове, от които са създадени повечето култури са боровите - главно бял бор и по-ограничено черен бор.
Многогодишната стопанска дейност на човека, общо взето, се е отразила благоприятно върху общото състояние на гората. Изменен е отчасти видовият състав на дървостоите с цел получаване на по-ценна дървесина, по-пълно използване почвеното плодородие на отделните горски месторастения и намаляване на ерозионните процеси.
6. ОБЩА ПЛОЩ НА ДГС - БРЕЗНИК И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО И ПО ГРУПИ ГОРИ СПОРЕД ОСНОВНИТЕ ИМ ФУНКЦИИ
Площта на горите и голите горски площи на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” е 12330,1 ха. Разпределението на площите по собственост е следното:
Държавна собственост - 9830,5 ха
Частна собственост - 1465,2 ха
Общинска собственост - 326,2 ха
Временно стопанисвана от общината - 591,1 ха
Юридически лица - 21,8 ха
Религиозна - 95,3 ха
ОБЩО - 12330.1 ха
Общата площ на горите и голите горски площи в района на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник” е 12330,1 ха (100%). Залесената площ е 10271,3 ха (83,4%), незалесената дървопроизводителна площ е 1342,8 ха (10,8%) и 716,0 ха (5,8%) е недървопроизводителната горска площ.
7. РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ, ВКЛЮЧЕНИ В „ЧЕРВЕНАТА КНИГА” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДГС - БРЕЗНИК
Според възприетите категории на застрашеност разпространението на растителните видове е, както следва:
а/ Изчезнали растителни видове - няма
б/ Застрашени от изчезване растителни видове са:
1. Снежно кокиче - Galanthus nivalis L
2. Топарска змийска трева - Goniolimon tatarikum, L
3. Жьлта тинтява - Gentiana lutea L
4. Петниста тинтява - Gentiana punctata L
5. Малка мехурка - Utricularia minor L.
в/ Редките видове растения са:
1.Манагетова метличина - Centaurea mannagattae Podp
2.Шилолист - Isoetes setacea, Lam
3.Сходна ежова главичка - Sparganium affine Schnizi
4.Шлемов салеп - Orchis militaris L
5.Недоразвит лимодорум - Limodorum abortivum (L)
6.Есенен спиралник - Spiranthes automnalis Rich.
7.Веленовскиево плюскавине - Silena velenovskyana D. Jord.et Kuzm
8.Златиста кандилка - Aguilegia aurea Janka
9.Нарцисовидна съсьнка - Anemone narcissiflora L.
10. Атоска рупа - Draba athoa (Grised,} Boiss
11. Каринтийска рупа - Draba carinthiaca, Hoppe
12. Наплъстена рупа - Droba tomentosa, dairy
13. Кернера - Kernera saxatilis (L) Reitchend.
14. Костова тлъстига - Sedum Kostovii Stef.
15. Македонска каменоломка - Saxifrada ferdinandil - coburgi Keii.ex . Sund.
16. Стрибьрниева каменоломка - Saxifraga stribrnyi.Podp.
17. Апениско прозорче - Potentilla apenina, Ten
18. Червенодръжково шапиче - Alchemilla erythropoda Juz
19. Българско шапиче - Aichemilla butgarica Rothm.
20. Железист гръмотрън - Ononis adenotricha Boiss
21. Лазурен здравец - Geranium caeruleatum Schur.
22. Бохемски здравец - Geranium bohemicum, L.
23. Нежен лен - Linum elegans Sprum, ex. Boiss.
24. Родопска телчарка - Polygala rhodopaea (Vel) Janch.}
25. Горчива телчарка - Polygala amarella, Crantz.
26. Монпелийска телчарка - Polygala monspeliaca L
27. Маслиноподобно бясно дърво - Daphne oleoides Schreb.
28. Ниско бясно дърво - Daphne cneorum
29. Панчичева пищялка -Angelica pancicii
30.Черен емпетрун - Empetrum nigrum L
31. Струдолюбива тинтява - Gentiana frigida Haenke
32. Енгадинова горчивка - Qentianella engadinensis, (Wettst.)
33. Ранна горчивка - Gentianella praecox (A. et J. Kern.), Dostal
34. Стрибьрниева айважива - Alkanna stribrnii Vel
35. Обикновена мехурка- Utricularia vulgaris L
36. Трансилванска камбана - Campanula transsilvanica Schur ex Andrae
На територията на ДГС - Брезник се срещат следните лечебни растения:
а/ застрашени от изчезване видове, включени в "Червената книга на България"
- Жълта тинтява - Gentiana lutea L.
- Петниста тинтява - Gentiana punctata
б/ Редки видове, включени в "Червената книга на България"
- Шапиче - Aichemilla vulgaris
- Балканска пищялка - Angelika pancici Vangas
в/ Срещащи се често със значителни находища
- Жьлт равнец - Achillea clypeolata Sibth. et Sm
- Чувен - Chenopodium bonus-henricus L.
- Обикновено орехче - Filipendula ulmaria (L)Maxim
- Мъждрян - Fraxinus ornusL.
- Синя тинтява - Gentiana cruciata L
- Широколистен живовляк - Piantago major L.
г/ по-малко срещащи се са следните:
- Бял пелин - Artemisia alba Turra
- Жаблек - Galega officinalis
- Багрилна жалтура - Genistda tinctoria L. s.str
- Горска тинтява - Gentiana asclepiadea L
д/ срещащи се рядко с единични находища:
- Бял равнец - Achillea millefolium L.s.str.
- Черна елша - Alnus glutinosa (L) Gaertn
- Лечебна ружа - Althaea officinaiis L.
- Горска пищялка - Angelica sylvestris L. Anthemis Tinctoria
- Обикновен пелин - Artemisia albsinthium L.
- Копитник - Asarum europaeum L.
- Сграбиче слацколисно - Astragalus glycyphyllos L
- Лудо биле - Atropa bella-donna L.
- Кисел трън - Berbarisvulgaris
- Ранилист - Betonica officinalis L.
- Бяла бреза - Betula pandula Roth.
- Кьрвавиче - Bistorta majr S.P.Gray
- Дива тиква - Bryonnia alba
- Решетка - Carlina acanthifolia All
- Синя жлъчка - Cichorium intybus L.
- Обикновен повет - Clematis vitalba L
- Обикновен дрян - Cornus mas. L.
- Смрадлика - Cotinus coggygria Scop.
- Червен глог - Crataegus monogyna Jacg.
- Кукувича прежда - Cuscuta europaea L.
- Полски хвощ - Eguisetum arvense L.
- Очанка - Euphrasia - species Diversa
- Ливадно орехче - Filipendula vulgaris Moench
- Горска ягода - Fragaria vesca L. s.l.
- Елшовиден зърнастец - Frangula alnus Mill
- Бударица - Galeopsis tetrachit L.
- Лазаркиня - Galium odoratum (L.| Seop.
- Еньовче - Galium verum L.
- Обикновен здравец - Garanium macrorrhizum L,
- Зловонен здравец - Galium robertianum L...
-Крьвен здравец - Geranium sanguineum L.
-Градско омайниче - Geum urfaanum L
- Кукуряк - Helleborus odorus w.et. K.
- Влакнесто изсипливче - Herniaria hirsuta L
- Румянка - Hieracium pilosella L.
-Жълт кантарион - Hypericum perforatum L.
- Обикновена хвойна - Juniperus communis L
- Луличка - Linaria vulgaris Mill.
- Пчелинок - Marrubium vulgare L.
- Лечебна комунига - Melilotus officinalis (L)
- Обикновена мента - Mentha spicata
- Петочарка - Nasturtium officinaeis R.Br.
- Обикновен гръмотрън - Ononis arvensis L
- Обикновен риган - Origanum vulgare L. ssp. vulgara
- Пипериче - Persicaria hydrapiper (L.)Opiz
- Теснолистен живовляк - Plantago lanceolata L
- Голяма телчарка - Poligala major s. L.
- Сладка папрат - Polypodium vulgare L.
- Горско прозорче - Potentilla erecta (L.) Rdusche!
- Пълзящо прозорче - Potentila reptans L
- Лечебна иглика - Primula verts L
- Зърника - Rhamnus cartharticus L
- Малина - Rubus idaeus L.
- Обикновен киселец - Rumex acetosa L.
- Козя брада - Rumex acetosella L.
- Бяла върба - Salix alba L.
- Ракита- Salix purpurea L.
- Черен бъз - Sambucus nigra L.
- Лечебно сапунче - Saponaria officinalis L
- Живаниче - Scrophularia nodosa L.
- Червено кучешко грозде - Solanum dulcamara L.
- Черно кучешко грозде - Solanum nigrum L.
- Офика - Surbus aucuparia L.
- Вратига - Tanacetum vulgare L.
- Едролистна липа - Tilia plathyphyllos Seop
- Подбел - Tussilago farfara L
- Върбинка - Verbana officinalis L.
- Великденче - Veronica officinalis L.
- Меризлива теменуга - Viola odorata L.
- Бял имел - Viscurrt album L
Освен посочените по-горе лечебни растения, в района на Държавно горско стопанство – Брезник се срещат следните лечебни растения:
- Маточина
- Горски енчец
- Висок лопен
- Коприва
- Лайка
- Къпина